Синдром на късото черво: нашенска хронология

Годината е 2000. Нормална държава. Пациент получава мезентериална тромбоза и остава без черва. След седмица го изписват; доставят му един голям хладилник. Един път седмично ван с хладилна камера доставя сакове с “храна”, с формула специално изчислена за него, и я пъхат в хладилника (пациентът тежко не носи). Снабдяват го с раница с помпа, за да може да се разхожда, да се виждаш с приятели, да работи. След няколко месеца го трансплантират с тънко черво, ако иска. Някои предпочитат да я карат с раницата.

Годината е 2010. България. Едно момиче стана първият оцелял в тази държава без черва. Шок! Чудят се какво да я правят. Решават да я изпишат от болница, да умира в къщи, но семейството ѝ настоява тя да остане в болницата, за да получава сакове с храна. Това у дома? Никакъв шанс. Дори в болницата е незаконно, и на болницата саковете не се плащат от никъде. Раница вместо системи? Боже! Разходка максимум до двора на болницата, със стойката за системите.

2011-2016. България. След година живот в болницата, протестно, с телевизия и публика, момичето с пари събрани от дарения си купува саковете за два месеца и помпа и се прибира триумфално у дома. Смесва съставките на масата в кухнята, дезинфекцирана с йод. Заявява, че след два месеца, като свършат саковете, ще застане пред МЗ и или ще умре от глад, или да измислят какво да я правят. Изведнъж се оказва, че можело! До 2013, България е поне донякъде като нормалните държави. Вече трима пациенти живеят с раница, вместо просто да умрат. А с малко повече кютек, момичето го трансплантират и заживява без системи.

2018. България, МЗ. Тиквеник срича наредба. Раница и помпа? Ъъъ, това за колело ли е тази помпа, къде ше карат тея колело, и каква е тая раница за толкоз пари, на Илиянци е пет лева, да ходят да си купят… Сакове с храна един път на ден?… А не може ли един път на три дни? Ще спестим три хиляди лева. С Пешо ще си ги делнем.

Годината е 2020. Или 1980, не зная. България. Семейството на Делян е принудено да купува сакове с храна. Жената работи извънредно, мъжът – и той, с все системите (че откъде луксове като раница и помпа). Пред очите на всички ни. Пред очите на седем годишния му син. Човек, който може да живее като нас, е просто изхвърлен да мре от системата. Първо го унижават да проси по министерствата. После го унищожават – финансово, психически, физически, бавно и мъчително. И ние гледаме.

Но… годината не е 1980, а е 2020. И ние няма само да гледаме.

Първо, ще му съберем пари за храната за октомври. 3500 лв. При все, че сме платили вече с данъци.

После ще му съберем пари за помпа, за да може Делян да излезе с детето си и да се разходи. И да почувства нещо като общество зад гърба си.

Междувременно, ще внесем писма по всички деловодства. Ще излезем по всички телевизии. Ще изкрещим, че така няма да го бъде.

И така, през 2021, когато пореден пациент получи мезентериална тромбоза, всичко ще бъде добре.

______________________

В сметката на Делян няма и за седмица храна, а тепърва го чакат интервюта. Помогнете тук:

Делян Митрев
Първа Инвестиционна Банка
BG81FINV91501317462368
(BGN)